История

Здравеопазването в Провадия в периода 1878-1918 г.

 

Провадия е освободена от османска власт на 18/30.VІІ.1878 г. Включването на града в пределите на Княжество България води до сериозни промени от различен характер. Преброяването от 1880 г. установява, че в града живеят 4700 души. В продължение на няколко години Провадия е седалище на окръжие в рамките на Варненска губерния. От 1882 до началото на 1959 г. е център на една от най-големите в страната околии.

На 1.ІІ.1879 г. руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков подписва „Временни правила за устройството на медицинската част в България”, с автор д-р Д. Моллов. Така се поставя началото на организираното здравеопазване в страната. Формиран е Медицински съвет (1879). През 1888 г. Временните правила са заменени със Санитарен закон. Създават се здравни органи по места. Изградени са 9 първостепенни болници (до 200 легла), 15 второстепенни болници (до 60 легла) – в останалите окръжни градове. В някои околийски градове се създават третостененни болници (до 25 легла), включително и в Провадия.

Със заповед на варненския губернатор Баумгартен от 9.І.1879 г., д-р Херман Краузе е назначен за окръжен лекар в Провадийски окръг. Заповедта е със задна дата. Тя влиза в сила от 11.ІХ.1878 г. – денят в който  руският комендант на Провадия – подполковник Вигант, въвежда българско гражданско управление.

Около 1880 г. в Провадия на свободна практика работи арменецът д-р Каприел Джерах. Той е дългогодишен хирург в османската армия. Към края на кариерата си се озовава в старият град. Почива и е погребан в Провадия.

През 1881 г. в Провадия е открита окръжна болница. За лекар в нея е назначен

д-р Гоновински – поляк по народност. Той не успява да си извоюва авторитет. Болните предпочитат да посещават д-р Гълъбов, който е лекар на Плевенската пехотна дружина, по това време на гарнизон в Провадия

След известно време д-р Гоновински и д-р Гълъбов напускат Провадия.

В началото на 1883 г. за градски лекар е назначен д-р Флори (Флорис). Повече от три десетилетия (с прекъсвания) той се грижи за здравето на провадийци.

Д-р Флори има право на частна практика по домовете на болните, а бедните е задължен да лекува безплатно. През септември 1883 г. д-р Флори напуска за няколко години Провадия. На негово място, за срок от 3 години, е назначен търновецът д-р Хараламби Марков.

През 1885 г. в Провадия практикува д-р Младен Петрович, по народност сърбин.

През същата година в града е открита общинска аптека. Изглежда тя не е рентабилна, за разлика от частната на Хаим Кемалов и не просъществува дълго. Общинска аптека е отворена отново след повече от две десетилетия

През 1889 г. е формиран Хигиенен съвет. Той е създаден според изискванията на Санитарния закон, приет от Народното събрание предната година.

През 1891 г. в Провадия е създадена третостепенна държавна болница. В първите две десетилетия от дейността си тя се помещава в частни къщи.

През последното десетилетие на ХІХ век Провадия става жертва на три големи наводнения. Това се отразява много неблагоприятно върху здравето на провадийци.

Български алманах от 1893 г., с автор Петър А. Петров предоставя данни за здравеопазването в Провадия в края на ХІХ век. По това време околийски лекар е д-р Дечев, а д-р Флори – общински лекар. Санитарната част се състои от: д-р П. Батев, Тодор Иванов – фелдшер към болницата, болничен  аптекар е Е. Маркулеску, а ветеринарен лекар е д-р Ангелов. Аптеки имат Хаим Кемалов и Милчо Атанасов.

През 1910 г. е завършен строеж на специална болнична сграда. Тя се намира на ската западно от града. Разкрити са 25 легла. Използват се 22. Лежащо болните се обслужват от околийския лекар, който едновременно е и болничен. Освен това в болницата има и фелдшер, който изпълнява и функциите на домакин. Първият лекар в новопостроената сграда на провадийската болница е д-р Цонев. В първите години се лекуват предимно болни от заразни болести.

През есента на 1910 г. д-р Цонев е преместен. На неговото място е назначен дотогавашния новопазарски лекар д-р Бръзицов.

В периода 1936-1939 г. околийски и болничен лекар е д-р Панайот Драгулев. След него работят д-р Капричев, д-р Петър Иванов. След тях за кратко, до 1944 г. – д-р Стефанов, д-р Ранков и д-р Елeна Василева.

През 1901 г. е учреден Българският лекарски съюз. През 1903 г. е приет Закон за опазване на общественото здраве, изменен е допълнен през 1909 г.

През 1918 г. се създава Съюз на медико-санитарните работници.

Туберкулозата е най-големият здравословен бич за провадийци. Околийски лекар д-р Цонев инициира да се основе дружество за борба с туберкулозата в Провадия. С туберкулозата се борят също така Хигиенния съвет и благотворителните дружества.

1911 г.

В Провадия има един общински лекар – д-р Флори и един санитарен агент, който е неправоспособен. Цялата санитарна служба се изпълнява от тези две длъжностни лица. Има и една общинска акушерка.

Здравеопазването в Провадия след 1990 г.

Провадийската болница се води  общинска болница от 1958 г

От 1973 г. се води като Районна болница с 225легла и щат от 403 души.

На 18.VІІ.2000 г. болницата е преобразувана в МБАЛ „Царица Йоанна” – Провадия ЕООД със 150 легла и персонал от 225 души. Районът и обхваща три общини – Провадия, Ветрино и Дългопол.